Вълните на омразата ме носят...
Мирише на повехнали надежди...
Ъгловати спомени усмивки просят...
Рицари отдавна няма с бляскави одежди...
Твоите очи са пропаст тъмна...
Властелин си на студенината...
От сълзите съградил си кула стръмна...
Търсиш сигурно убежище във тъмнината...
Отричаш се от миналото истинско и светло...
Твърдиш, че наранявала съм те безкрайно...
Единствено съмнението те е обрекло
Човечността във теб да се изгуби трайно...
Енергията, която ти изпращам е лъчиста...
Но ти не можеш да го осъзнаеш...
И душата ти остава все така нечиста...
Естествено, че недостатъка си никога не ще признаеш...