Сбогуване
Ще видиш как прерязвам вените на самотата си...
В отчаяното сбъдване на дните...
Едно залязване! Едни остатъци!
Последен писък на студа в мъглите...
Сбогуване с протяжното мъчение,
на тези нощни мисли, дълги часове...
Не вярвам, че от вярване спасена
този свят до нови пътища,след миг ще отведе...
Разказвай ми за приказките, за разкош
богата мисъл на любов и състрадание...
Аз бих ти маханала за -Леке нощ-
и бих избрала пак, достойното мълчание...
Върви по тънките очаквания, тази нощ,
мъглата пак от мен ще те разсее...
Не е до принципи ... Не е разкош,
с убийствената мисъл да живея...
