Прости ми / Gentiana & Blue_Rose /

Started by BLUE_ROSE, December 31, 2006, 00:32:33 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

BLUE_ROSE

Blue_Rose
Gentiana
Прости ми

Ако продам от себе си частица по частица
душата, която със болка ти взех...
И като цвете, почти неразлистено,
да увяхна през твойте погледи - лед ...
Ще намериш ли сили от своето безсилие
само за дъх моето отлитане ти да простиш...
Ще забравиш ли мислите, впити във мисли,
които те следват, преди да заспиш...

В тази нощ аз съм безумно самотна
и какво като сняг чист навън вали.
Бяла празнота. Не мога да я преглътна.
Ровя с пръсти в миналото. Нека раната закърви.
Нека се отвори отново под небето,
в което птиците името ти пишат с крила,
после ветровете го отнасят далече, където
не мога да го достигна. Полудявам. Върни се! Ела!

Протягам ръце през набраздения вятър,
свойте чувства до теб да докосна във страх...
Защото съм слаба, защото съм няма...
от викане спрях, разлях се на прах...
Частица ми дай, вдъхновена от Рая,
да те стигна, твоята прошка в плач да изкупя...
Две очи, без посока те следват до края
на грешните нощи, на моята участ.

Хиляди пъти преминавах през твоето мълчание.
Не разбра ли, че страшно исках да изкрещиш,
че ме обичаш, че е непоносимо страдание
да ме гледаш как си тръгвам и те изпращам да спиш.
Исках да ме разтърсиш със силните си длани
и да ми кажеш, че съм само твоя и на никой друг,
но се смеех изкуствено и оправях косите си разпилени,
после с приятелите ти флиртувах, ей така, просто напук.

Осмях живота си ... в безпощадна игра,
себе си лъгах, че мога от теб да се скрия.
Убий ме в замяна! Не стига това!
Светът се е сринал! От ярост се пия!
И все непотребна ... и все непозната...
Този студ ме прегръща с твойте упреци страшни.
Не чуваш ли, обич?! Издигнах храм в празнотата,
коленича пред Бог, за нас да се моля!

Но храмът руши се и небето над него е голо,
няма звезди, Господ не иска да слуша, мълчи.
Света бих обиколила като един нов Марко Поло,
дано те открия отново съкровище мое, но...не би.
Ти топиш се като снежинка върху горещи устни.
Изпива те като сладка вода друга, а пък аз
превърната в скитница умирам. Не мога да те пусна,
а да те задържа за себе си вече не е в моя власт.

Блъскам в душата, едно уморено страдание...
кога ще се свърши от мен печал да кърви.
И пак да те гледам ... и пак да се радвам,
на твоята радост, на твойте очи!
Никога вече ...Никога пак.Потъвам отново...
Но тази тъга ще доплува в очите...
да те изплача ... А не превъзмогна.
Защото обичах. Разхвърлях си дните...

И въпреки всичко надежди в полята ще сея
на болката и самотата си и ще жъна сълзи.
Ще се моля да я разлюбиш, да забравиш за нея.
Да намериш пътя затревен към мен отново ти.
Аз ще те чакам. По сто пъти на ден ще се моля,
а нощем ще те сънувам и от болката ще крещя.
Ще изкупя със всичко мое правото да съм твоя.
Дай ми втори шанс! Този път няма да се осъдя сама.


natalia_999

срахотни сте милички!! браво!  [bravisimo]

solitude

 [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

LuSi

страхотен дует... поздравления  [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Полети,намери всички красиви цветя...
Подпали ги,нека изчезнат и те от света...
Както намери и погуби моята душа...

Gentiana

Благодаря ви, момичета  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Tajni4ka_:(

Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

BLUE_ROSE

И аз ви благодаря слънчица..... :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

Освен това благодаря и на Гео, че написа това, толкова лично стихче заедно с мен!!!!! [i love you2] [spining heart]

Gentiana

 [shame]
за нищо
радвам се, че се докоснах до нещо твое съкровено и се надявам, че изливайки чувствата си в стих , си се почувствала поне мъничко по-добре  [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

_^*SeKsI*^_

Прекрасен дует сте [inlovee]

Gentiana

Благодаря ти, от мое име  :)
[cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

BLUE_ROSE

Quote from: Gentiana on December 31, 2006, 19:15:46 PM
[shame]
за нищо
радвам се, че се докоснах до нещо твое съкровено и се надявам, че изливайки чувствата си в стих , си се почувствала поне мъничко по-добре  [cvetee]

Да миличка, благодаря ти пак.... [i love you2] [spining heart]

Quote from: _^*SeKsI*^_ on December 31, 2006, 20:59:54 PM
Прекрасен дует сте [inlovee]

Мерси! :) [inlovee]

bezdaren_nekadarnik

"С никаква красота жената не може да заплати на мъжа за своята пустота"
                  А. П. Чехов

http://forum.stih4e.com/index.php/topic,3619.msg66453.html#msg66453

Душата ми окована лежи на студа,
писъкът на сърцето ми цепи мрака,
извират от очите ми реки...
Сам сред хора-чужд на всеки...


BLUE_ROSE

Благодаря ви , че оценихте стихчето ни!!!

:kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: