Невинна ли изглеждам?
Или, може би, във мислите ти съм такава...?
В очите ти не искам да се вглеждам...
Паяка на свободата в мрежите си ме втъкава...
Не можеш ли да разбереш...?
Стъкло съм финно, но ще те порежа...
И как можа от всички мен да избереш?
Та аз топя се и изчезвам като скрежа...
Къде ще идеш с мен...?
Нима не забелязваш колко съм далечна...?
Воалите на безразличието ми са от тънък лен,
а празнината между нас е истинска и вечна....
Готов ли си да тръгваш...?
Не се бави, към миналото не поглеждай...!
Не съм за теб - недей да се залъгваш
и място във сърцето си за мене не отреждай!!!