Губя те
Изгубвам те ... преди да съм те имала...
защото моят свят до твоя рамо не опря...
В безумна самота стоя ... застинала..
Да мразя ли ... проклетата ,наивната душа...
Криле размахвам за разбиране ... мълчиш...
Защо очаквам точно ти да разбереш...
Ще си отида , с времето да отлетиш...
преди разбирайки ме ... ти да ме презреш.
Не съжалявам че изгарям в ярост, отрицание...
че търсих твойте очи ,в ръцете ти живот несподелен...
В света... със сродните души се разминаваме...
За да се срещнем ... други ,някой ден.
