Нека вали!
Усмихвах се пак на дъжда, ти ме прегръщаше...
Казваше : Вижте я, колко красиво, над нея вали...
И аз се страхувах...Света се обръщаше...
Аз ли съм тази ... Ти ли си бил?!...
После си тръгвах ... стиснала дните
в зловеща тъга, криех погледа ти зад завоя...
Нека вали! Проклети звездите...
те ме отказаха ... пак да съм твоя.
Прибирах се пак при своята тъжната, реалност...
колко сме близо ,а колко далечни...
Проклетата аз! Проклетата гордост!
Дъждът и проклятието ... те ще са вечни.
