ТУК СЪМ, ЛЮБИМА
Стоя и те чакам от вятър замаян,
листата ми правят цветна пътека,
живота ми сякаш от дъжд е окалян
и чезне дълбоко във мене човека.
Чакам и топли ме светла надежда,
подхранвана в мен от нявгашен спомен.
Но топли ли или бавно душата уврежда,
докато от нея не остане и помен?
Знам, че ще дойдеш, затова и те чакам.
Дори да се бавиш, аз пак ще съм тук.
Свирка се чува - изкушава ме влака,
но аз го пропускам нарочно... напук!
Седя и те чакам, тук съм, любима.
Търпение имам за години напред,
не виждам край мене лютата зима,
а ти имаш сърцето ми - сърце на поет.
