В черните дебри на нощта,
тихо в мрака зловещ
умираше звяр смъртоностно ранен.
Казваха, че той лош бил.
Казваха, че девици убивал...
Заклеха го сред мъки да загине.
Не знаеха, че звяра имал сърце.
Не знаеха, че той го врече...
а след това за нейното спасение
себе си на смърт обрече...
Не знаеха, че звяра имал и душа.
Не знаеха как нощем разказваше
на Луната - Кралицата на нощта
своята единствена мечта...
Не знаеха, че последното желание бе
да зърне за миг любимите очи,
да целуне онези красиви коси...
Но той бе чудовище...
зло... ужасно същество...
За хората бе безмилостен...
Убиец... на тях той не можеше
да покаже своето сърце - добро...
Те не виждаха как тежките сълзи
падаха и се губеха сред кръвта.
Те не знаеха, че той бе дал
живота си само за да може щастлива да е тя.
И така... в черните дебри на нощта
загиваше сам... звяр един...
Обрекъл себе си на мрак и тъмнина...
Спасил една душа... загиваше в името на любовта...
