Пеперудени завеси ме обвиват...
Ходя тихо, с бавни стъпки...
Реки от смях във мен се вливат...
Отпивам сладост с малки глътки...
Теменужени очи ме ваят...,
притеглят ме със магнетична сила...
Сетивата ми объркани не знаят,
че красотата в мен се е вселила....
Еднорог крилат ме води
към розово-цъфтящи водни лилии
Очакване за нежност ме споходи,
видях от твойте стъпки начупените линии....
Чакаш ме наблизо тръпнещ...
Устните ти шепнат с ванилово ухание...
Изворът ми щеше да остане съхнещ
ако не беше го полял със чувствнено признание.......