Спаси се , душа
Погреби ме, душа, заковала мълчанието.
Хиляди пъти. Аз съм виновна.
И да свалям тежестта на страданието...
не ще си простя. Не ще си помогна.
Има толкова грешки. Има мъничко дни.
Две равносметки и колко тревога!
Спаси се душа. От мен се спаси.
Защото ще пламнем във Адския огън.
Някога бях, желана и чужда.
Откраднах сърце, платих си мечтите.
Небето ... и то заради мен е тъжно.
Спаси се душа. Ще падат звездите.
Изгрях на шега. Отнех вечността.
Играх си на време със тъжните дни.
Колко найвно... Найвно те пропилях...
Спаси се, душа. За мен не плачи.
Ще влее страхът в устните сили
само за -сбогом- пред сетния час.
Ти си добра. Как се презирам.
Нека е честно! Друга съм аз.
