Разпиляни чадъри
Разпиляни чадъри, премята небето...
скъсани дни на дъжд и мъгли...
Кога ще изгрее, неволята клета...
Да падне умората, в тъжни очи...
Илюзий смели, непреходни нови идеи...
Трябва да вярваме в чудесата!
Но това е нелепо. Без чадър да живея.
И път да нямам ... под дъгата.