Стига моли ме без думи...
Това влачи ми сърцето...
Като кола с лабилни гуми...
Що се хлъзга по шосето...
И спирачките отказват...
Полза никаква от тях...
Те чувствата ми се погазиха...
Сами, а още се множат...
Стига, вече замълчи...
Как да кажа... Гордостта...
В ръцете си душа държи...
И стиска, стиска я.. Беда...
Разкъсвам се, на ленти вече...
Нацепват се и гуми черни...
Спри, аз моля.. Тук, далече...
Истините са неверни...
