Иглата ти по мен отдавна скърца...
Каналите веч урви са по мен...
Дълбаеш ти, а фалша аз излъчвам...
И вия... забивам на рефрен...
И всяка дума по 3 пъти повтарям...
Надраното прескача се със смърт...
Досадно е... и толкова банално...
Но няма как... въртежът е във кръг...
Забиваш се и... тичаш... някак мудно...
Прашинките обричаш да умрат...
По моята кафяво-черна кожа...
А те да падат по нея как да спрат?!...
И смешно е... и жалко е... и грубо...
Вървежът монотонно ни руши...
Мен - овехтялата старуха...
И Теб - със затъпелите бодли...
Иглата ти по мен отдавна скърца...
Дълбай, дълбай, Ти - счупено длето...
Плочата отдавна се изтърка...
Остава само празно (въртящо се) петно...
