Празно...

Started by Arwen, January 09, 2007, 17:31:41 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Оплетено в лъжи сърце.
Обгърнато с воали на измамата лице.

Кристален ум... фалшиви мисли...
Красиви желания... грешни терзания...

Спомени... лъжи...
Счупено стъкло... мечти...
разпилени парченца... прах...
мисъл за един отминал грях...

Една, единствена сълза...
отронваща със себе си
събраната тъга...

Тъмнина... ограбваща самота...
падаща сълза... засъхва сред калта...

Празнота... изгубила се е някъде една душа.
Пустота... сред мрак...
в черно обвива се послената мечта...

Страх... последен спомен...
за един живот забравен...
може би дори някъде имаше любов...
Но, отдавна превърнал е себе си в
безмълвен, мъртъв зов...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

CrisSs

Тъжно... Но Красиво  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Обичахме се крадешком.
От свои и от чужди скришом.
Сега си тръгваш-имаш дом.
Не те упреквам...в нищо,в нищо...
Върви,любов!Върви!Не стой.
Целувката ни бе последна.
Постой,любов!Постой,постой...
за сетен път да те погледна.
Да те погледна с много скръб и жал,
както се гледа покойник ,на сърцето скъп,
пред спускането на ковчега.

Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...