Билети Към Рая

[`Amy_Lee`]

-Не мислиш ли че трябва да спреш?Че трябва малко да се замислиш върху себе си,върху това което си била някога и това което искаш да бъдеш...Нима ако сега те попитам какво искаш,за какво се бориш ще можеш да ми отговориш ?
-Аз..ъъ..оф,не искам втори баща!
-Дори не се опитвам да ти напомням за баща ти..прoсто много те обичам и не искам да те загубя..моля те,вслушай се в думите ми..остави миналото си назад - зад теб,започни един нов живот..Скоро навършваш 16 години,ако не се избавиш сега,мислиш ли какво ще стана нататък?..Слушаш ли ме изобщо?
-Да.Поредната лекция.Чувала съм това хиляди пъти!Всеки ден,Всеки ден..Всяка една минута..постоянно..
-А защо не направиш нещо?Престани! Всички се тревожат за теб..аз също..
-Марто..обичам те.И винаги ще е така..заради теб ще оставя всичко..
-Наистина ли Криси ?
-Да..
Двамата се прегърнаха.Останаха така няколко минути.Няколко минути,които се сториха на Кристина цяла вечност.
***
Звън на телефон.
-Ало?
-Кристина ?
-Даа..йе,Ани к'во става.?
-Крисии..Днес в 4 на нашето място..Имам нещо!
-Какво..ъъ..не...Оф,добре там съм!
-Супер.Айде затварям че брат ми си идва.
-ОК.Чао.
***
Беше 4 без 20.Кристина беше почти готова,обу си маратонките и тръгна към "мястото".
Ани я чакаше там.Като се видяха момичетата се прегърнаха.
-Ако Мартин разбере ще ме убие,повярвай ми..само ми мрънка,скоро май ще му тегля майната.Държи се все едно ми е баща.
-За к'во ти е такъв..едва ли ако бях на твое място щях да го изтрая толкова..
-Да,но толкова съм свикнала с него..година и половина не е малко време..
-Така е но..оф айде стига имаме работа..
Ани извади от чантата си кутийка с хапченца.Бяха 3.
-Искаш ли да идем в Рая?-усмивката беше  на лицето й.
-Да,но само ако съм с еднопосочен билет!..и двете се смееха като обезумели.
-Тогава ще си разделим третото..мислех да го пазя за някой скучен следобед но..Да тръгваме към Рая!
Ани счупи последното хапченце на две.И двете глътнаха по хапче и половина и седнаха на една скамейка.
***
-Кристина!Кристинаа!Събуди се!-Мартин викаше,а около падналото тяло на Кристина се беше събрала цяла тълпа от хора.
Всички гледаха и се чудеха какво може да се е случило с такова хубаво момиче.Нима още от толкова млада можеше да има такива сериозни здравословни проблеми?Не.Истинския проблем идваше от там,че организмът й наистина беше прекалено слаб,за хапченце и половина.
Кристина започна да идва в съзнание.Последното което си спомняше беше..че взе хапчето от Ани,после летеше..смяха се и обикаляха из парка..смееха се..смееха се..после всичко й се губеше..
-Добре е.Тя е добре.-Говореше Марто на хората,с цел да си тръгнат.-Бъдете спокойни!
***
Мартин беше завел Кристина у тях.Майка му и баща му ги нямаше,за това и му беше спо спокойно.
-Криси...Пак.Обеща!Какво мислиш да правиш?Да припадаш по улиците,да си съсипеш живота!?
-Не..просто..
-Ти си..ти си нищо!Какво правя с теб изобщо?!Някой ако може да ми каже...
-Но..
-Какво но?!Всеки път обещаваш,и накрая какво ? Или дойдеш до нас надрусана,или някой ми каже как те е видял в неадекватно състояние или още по лошо - отивам нанякъде си из най-оживения парк в града и какво да видя?Тълпа се струпала над нещо..и какво се оказва това нещо ? Приятелката ми! Не мерси! Кажи,какво хубаво ни се е случило от както пак започна ?
-Ами..
-Да,и аз не мога да се сетя!
-Не мога да устоя,разбираш ли?
-На какво не можеш да устоиш ? На това малко по малко да се убиваш ли ?
Кристина заплака,а Мартин дори не я прегърна.В момента й беше бесен.Запали цигара.
-Стига!Нима ще промениш нещо,като плачеш?-сега вече не можа и я гушна силно.
-Аз съм един Буклук..един буклук и нищо повече..
Мартин не каза нищо.Той май мислеше като нея.
***
На следващия ден той не й се обади.Криси си стоеше сама в къщи.Благодареше на Бога че родителите й не ся я видели в такова състояние.Мислеше за Думите на Мартин.Знаеше,че е прав като казва,че тя не става за нищо,че незнае какво е,и за какво се бори."Всъщтност..-запита се- аз боря ли се за нещо изобщо?" Не.Отговорът беше не.Отдавна беше изоставила училището и всички стари приятелства заради Ани и нейните билети към Рая.Събираше се с лоша компания.Не се прибираше с дни.Родителите й бяха много разртревожени.Тогава тя срещна Мартин.Той не й позволи да продължи.Тя наистина спря за малко,но после отново попадна на Ани.От този ден Кристина се криеше от Мартин,да изпие хапче.Да полети.Но той винаги по някакъв начин разбираше.И това го убиваше малко по малко.А на Нея не й пукаше.Ето че сега се замисли за всичко което той и говореше..
Дали Мартин щеше да се бори още за нея?Дали още му пукаше?"Оф,на каква ли се правя..той го каза..аз съм буклук"
В този момент се сети какво й беше дали Ани при предпоследната им среща.Отиде до бюрото си бръкна в чекмеджето извади несесер с гримове а вътре из между тях едно малко билетче..и то не за другаде,а за самия Рай.
Глътна го.Седна на земята и зачака да тръгне.След малко започна да усеща странни фибри в тялото си.Сякаш малки бубулечки преминаваха под кожата й и я гъделичкаха.По едно време сякаш се отдели от земята..виждаше лилавите си тапети във всякакви цветове..
***
Звъни се.Кристина чу звънеца,но той и се стори просто далечен звук,далечен,и ту стихващ,ту приидващ..като вълни,които я обливат.Звънна се пак.И пак.А Кристина не осзънаваше какво е това,в момента тя беше някъде далече от реалността и не мислише да се връща в нея.
Някой отвори вратата на стаята й.Видя Марто.Някак си знаеше,че не трябва да го вижда.
-К-к-как влезе тук-к-к-к...-говорът и беше забавен,а самата тя го чуваше като ехо.
-Кристина!Какво..КАкво..Пак ли?НЕ!Как можа?От къде Взе хапче?Как..Господи..ГОСПОДИ..
-Но-о..Чак-к-кай..
-Остави ме-бутна ръката й от рамото си и излезна.
МАрин беше влезнал в дома на Кристина,защото подозираше именно нещо такова.И ето пак се оказа прав.
Какво щеше да прави с нея?Нима имаше смисъл..Едва ли..От нея нямаше да излезе нищо,или ако има някакъв шанс,то той е минимален..За нея трябваше да се бори някой,да я спасява във всяка една ситуация подобна на тази,да подаде ръка в нужда..
Но Мартин нямаше сили..просто за една година беше изживял толкова много..обичаше я все още..От нейните стъпки по сърцето на момчето винаги щеше да има следи..тя беше специална..беше "нещотото за което си струва да живееш,да се бориш" .. но само беше..сега не е.. Сега беше просто един провал,който не слушаше никой.
***
Мартин отиваше на училище.Телефона му звънна.Изписа Криси и излезна снимка,на която бяха двамата,прегърнали се.
-Да?
-Марти..-плачеше-Моля те прости ми..хайде,за последно..
-Оф,Криси!Стига моля те! Не лъжи мен,не лъжи и себе си..повярвай,няма да е за последен път..ти си пристрастена наркоманка,имаш нужда от..
-Теб!
-Не,имаш нужда от помощ..
-Да,ти ми помагаш..
-Аз ти помагах когато можех,сега вече съм безсилен..моля те не ми се обаждай повече,аз нямам нужда от теб вече..но винаги ще те обичам..
Криси затвори телефона..
Повече не му се обади.Мартин чуваше от кого ли не какво е станало с нея..сърцето му някак си се късаше,изпитваше ужас, болка любов,срам...
А какво стана с Кристина ли..?Ами..взе си билетчето още няколко пъти,докато майка й не я хвана..Тогава тя я прати в клиника за наркомани,където да се лекува..
-Мамо,моля те..нека да не влизаме..Моля те,обещавам..никога повече няма..не..мамо..Не съм виждала Ани толкова отдавна..тя не същестува за мен..няма повече..-Ани и майка и отиваха за първи път ТАМ.И за последен май.Криситина щеше да остане в клиниката най малко година-две..Тя не виждаше как щеше да издържи без хапчето..
***
След малко двама човека я водеха към стаята й..
-Ще си имаш съквартирантка..няма да ти хареса тя,но няма други стаи вече..доста е подозрителна..
-Не ми пука!-Кристина плачеше..
-Влизай..
Бяха стигнали до стаята.Тя влезна вътре,на едното легло някой беше се завил през глава.Кристина седна на леглото си и огледа всичко..Беше в светла стая с две легла два рафта маса и три стола.Изведнъж познат глас прекъсна мислите й.
Момичето което лежеше се бе отвило,бе погледнало Кристина и с обикновения весел тон и й каза
-Яяя..Криси..искаш ли да идем в Рая?!
Кристина едва не подскочи от радост.
На леглото до нея стоеше Ани,и от ръкава и се подаваше едно шишенце пълно с билети...

[/b]

[need_for_love]

Браво,Пепи.Много е хубаво  [bravisimo]
Тъпи наркотици  [sradlio2]

[kalista]

Mного ми хареса... Много... Отдавна не бях чела нещо, което толкова да ми хареса тук... Браво... Напомня ми за сериала от 5 ;((( Тези наркотици...  [confused]

[`Amy_Lee`]

Ами да.. "тези наркотици" .. ама а,де ..  [confused] никой не мисли за това..в смисъл..всеки казва така (включително и ние) ама никой нищо не може да направи..освен тези,които някога са започнали с тях просто да кажат край..макар че не е лесно сигурно,ако си пристрастен...  [confused]

[me4tatelka]

Пепи, браво! [bravisimo] [bravisimo]
Имаш супер талант ... [heart__] [heart__] [heart__]
Описваш всичко толкова
близко, реално... :)

[`Amy_Lee`]

[shame] [inlovee] Мерси Зии... :Р

[OvCeL4EnCetO]

Боже..Много е хубаво...Наистина не съм чела нещо толкова завладяващо..наистина наркотиците са нещо..път без изхо и само най-силните се освобождават....нищо не можем да кажем...просто ние и приятелите ни не трябва да започваме,за да  е всичко наред! [oops]

[`Amy_Lee`]

Да,и аз мисля така..просто трябва да си човек с толкова огромна воля,че да се измънеш..
ужасно е..ужасно ...  [confused]

[Ledeno_stydena]

Супер,браво [bravisimo]Много ми хареса,ох надявам се някое продължение да напишеш,че адски много ме заинтригува :) :)

[OvCeL4EnCetO]

Супер,браво [bravisimo]Много ми хареса,ох надявам се някое продължение да напишеш,че адски много ме заинтригува :) :)

Да,ще е интересно да видим дали Криси се освобождава..

[`Amy_Lee`]

Хм..не се бях замисляла за продължение.. И нямам никакви идеи,честно казано..
Ами..ако някой има някаква идея за продължение, да драсне едно ЛС .. ако не така ще остане..ще остане така... :р

[MoonLight]

 Страшно хубаво е! Браво [heart__]  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[`Amy_Lee`]

йе мерси  [inlovee]

[angel4e_f]

еее невроятно е наистина..нямам думи [inlovee]

[Smiley_Girl]

Браво!!! Написала си го много реално. Представях си лицата им, жестовете, дори чувах гласовете им.Пишеш наистина невероятно  [bravisimo] Толкова много неща с толкова малко думи. Но въпреки това няма нищо недоизказано, нищо пропуснато. Още веднъж БРАВО!!!