В Началото бе словото......
------------------------------------
НАчАЛО:
Нощта и сянка на гигант,
Зли прилепи кръжаха в тъмнината
Подгонени от вятър-музикант
пищяха и съдраха тишината.............
червени блясъци в очи
и облаци удавени в мастило,
потракване на нокти и зъби,
сърцето в страх се е завило........не тупти....
Във сянката на Катедрала
Луната беше се стаила
Звездите беше разпиляла
и бе им дала чудна сила....да светят..........
Притихващ вятър на забрава
Поклаща паяжините в ъглите
в стаята бояйдисана в лилаво
във стаята където пуснахме лъжите...
Трепереща, ръката на Пророка
Разгръщаше от прах пропита книга
с заглавие:´´Лъжата и Порока´
Заглавие което ни отива...на Хората.......
ЗА КНИГАТА:
---------------------------------------
Корици със бодли сковани
Зли демони дошли от мрака
се крият в страниците й съдрани,
и някой да ги пусне чакат.
Протягат мръсните си длани,
Ноктите черни, изкривени
и сякъш живи - приковани
във свойта ярост променени....оживяха....
Печат на сатаната в кърви,
Изгнили, пожълтели върви
обвързват страниците на съдбата,
затуй трепере ни ръката...щом я докоснем........
Три пъти е била горяла,
Таз книга от прахта възкръсва
Знам, пази я самия Дявол
Макар че крита е във Църква,
Под гроба на забравен Рицар
тъй дръзнал да спаси Света от грешници.....
Зло в злото носи тая книга
полека проси някой да я прочете
Намери ли се някой - тои загива
Душата му към Ада се влече....Аз я ПРОччЕТОХ..........
-----------------------------------------------------------------
ФИНАЛ:
Във мрачен коридор в безкрая
стрелките сочат кръгъл час,
Врата пред мен пак се отваря
И някой вика ме със нежен глас...............
Полека стъпвам...Влизам....и забравям,
Аз кой съм....Кой сега съм Аз ?
.....защо съм жив,....Защо не съм на Клада,
....нима, таз книга........съм я писал Аз.........
................във Ада..........................
