Грях и падение

[Devil`s Bride]

Подари ми миг,
   подари ми усмивка,
      подари ми сълзи...
Подари ми вик,
   нова въздишка,
      и глупави кавги...

Слънце... и то дълбоко ме изгаря,
че храмът ми от лед безжалостно събаря.
И дъжд ... който да отмине греха...
и в този порой аз единствено скърбя...

Порутени мечти ... и клетви за боклука,
едно закътано сърце в своята хралупа...
И едно лице... което да сънуваш всяка нощ,
устни, които все повтаряха, че с мен си лош...

Небе от звезди ... и ме одумват,
за първи път ги чувам да шептят...
И светкавици ... като в галоп се втурват
лицето ми да изпепелят...

Ангел .. тъжен, забоден нож в гърба...
слиза и той да ме обиди.
А вместо това ми подава ръка,
че ми е простил природата нека да види...

После дявол ... злобен ме дърпа към ада,
но препъва се в гордостта ми и пада
към бездните свои от яд и лъжи...
не се надявам... мен никой не ще пощади...

Вземи ми мечтите,
   прокълни сълзите,
      заключи лъжите...
Вземи ми гордостта,
   и любовта...
      нека си отида с вечността...

[balrog]

Интересно стихче  [cvetee]

[bezdaren_nekadarnik]

 [nomer edno] :flowers: :flowers: :flowers:

[`Fallen_Angel`]

Наистина е много интересно. Браво  :)

[kalista]

Е как, то мойто мило си е  [nomer edno] !!! Страхотно стихче, маце мое...  [cvetee]

П.П. Късмет днес на класното ;)

[vanilla_g]

Прекрасно е, миличка.
Браво!  [inlovee]

[Devil`s Bride]

 [shame] Много ви благодаря за коментарите. Радвам се, че го намирате интересно ... нещо бях спряла с римите  [shame] :kissoflove: