Дрязги някакви си , гадни!

[Angel Soul]

Омръзна ми да слушам грозни ругатни,
превръщат те душата в уродлива тишина.
Омръзна ми да гледам как приятелите
сблъскват се с стени и боли ги в самотата.

Не искам пак лица сърдити
в сълзите си да утешавам.
Като от бич жесток превити
сърцата страдат в негота.

Усмивките забравихте ги нейде,
на дружбата - обърнахте й гръб.
Със страст и меч се възкачихте на конете.
Не чувствате на брата болката си веч.

Дали ако за миг в душите ви проблесне
далечен спомен за протегната ръка
лицето на приятеля отново ще си спомните
и в мислите ще го прегърнете с тъга?

Дерзайте! Лошото е сторено!
Обидата проправи в светлината тъмен лъч!
И все пак мисля - ако имате желание,
че тук отново ще настъпи щастие и глъч!