Тя...слънцето беше...
Грееше толкова ясно, толкова магнетично...
Тя...в сърцето му нежно шептеше
и го караше да живее неповторимо, различно....
Той...сърповидна луна беше...
Всяка нощ я целуваше със сребрист блясък...
Той...като роза в очите й сини растеше
и се ронеше между пръстите й като нагорещен пясък...
Тя...бяла снежинка беше....
Предизвикваше го с поглед да я следи безкрайно...
Тя...падаше върху кожата му и се топеше
и по усмивката му се плъзгаше чувство истинско, всеотдайно...
Той...черно перо беше....
Галеше я така неусетно, така свято....
Той...в мечтите й прасковени неспирно летеше
и искаше да я стопли като жаркото лято....
Тя..цветна дъга беше....
рисуваше му чиста любов във небето...
Тя...във душата му като огън гореше
и го даряваше с безгрижния смях на детето...
Той...сив гълъб беше...
пееше й песни нечути, мистични...
Той...гонеше страховете й докато тя спеше
и вграждаше в устните й слова романтични....
Те...едно цяло накрая бяха...
Светеха като комета в тъмната бездна...
Те...във реката на щастието бавно се вляха
и намериха там обич божествено звездна......
