Devil`s_Bride, kalista & Pu$$iC@t DoLl
Нека рисуваме с думи....
Нарисувай ми жестоки картини....
Нарисувай ми океан от мечти....
Място за тъгата върху платното остани....
Хващам четката в черно оцветена,
Изрисувам болка дълбоко стаена.
После цвете с цвят на кръв
И ето готов е шедьовърът пръв.
Аз пък ще нарисувам ангели небесни
С бели, пухкави крила чудесни...
Океан от свежест,цвят и красота,
една мила, детска мечта...
Нарисувай ми поляна,изтъкана от сълзи
Гарванът черен върху гилотина да стои...
И накрая слънцето невинно да изгрее.
Бог очите си нека затвори... И човекът песента
отново да запее...
Не поляна - цял свят ще нарисувам аз...
Кръв и пепел - небето почерня в онзи час
Този свят бе изтъкан от мисли нещастни
бродеха из него създания черни, ужасни.
Красиво, синьо небе и на него звезди,
а през деня златно слънце искри.
Луната сребриста грее...
И сякаш с бяла усмивка се смее...
Очите ми океана от радост изпиха,
сълзите ми в пепелта се разтопиха.
Ангелите,звездите донесоха ми благослов,
но черната злоба напомни ми тъжната любов.
И сякаш застанала между Ада и Рая
с болка и смях не спирам да мечтая.
