Гордост!... /монолог/

[{dulgokoska}]

Едно небе... небе ли?!... май че вълна...
Оцветена, осветена със бои...
Талази от илюзии на мъртви...
Но с просторни и разтворени врати...
И сняг един, по-скоро покривало...
Разкъсано от чукарести скали...
Редуване на острото със бяло...
Планина и склон... и стръмно и... лети...
Лети високо... Там сред цветовете...
Изгнили чак до свежестта...
Лети и разпилява си крилете...
Размахът е загубил крепостта...
...
Сега е Тя - Свободната матрица...
Пространство на изгубени мечти...
Които ежедневно се откриват...
Сега е Тя - Лети... се вий... кръжи...
А долу - долу е... Едното...
Онуй, което остави си под теб...

Долу... долу е Доброто...
Певец, Факир, Доктор и Поет...
Музикант един и още сто неща...
Долу е останала Носталгия...
Но Ти лети... Жена... ти... Свобода...
Но ти лети... със себе си в компания...
На връх един, щом кацне твойта същност...
Ще погледне под краката - Идеала...
Криле шири... моментът е това изкуство...
Което пред и след тебе е оставено...
Развей таз роба - светла Необятност...
Тесни са ръкавите и' - невидими...
Усучи я плътно... прозрачната и' яркост...
Ветровито днес загатва Най-любимото...
...
И всяка стъпка в свода на простор...
Тебе ще отблъсква и задържа...
Но ти лети... Гордостта е собствен мор...
Крилете ти окриля и завързва...

[vesselin]

страхотен монолог!

[{dulgokoska}]

Благодаря!