Повтаря се сцената на слънцето,
което залязва в дълбините на нощта,
нашата мелодия пак звучи.
Счупеното радио пак долавя
изгубените вълни на времето
и влачи, и плаче........плача и Аз...
Музиката ни връща в миналото,
началото слага прещракването
На изтритата плоча на грамофона........
Изтрихме мечти, а бъдещето
Заварва ни пак сами в чакането -
Стоим на балкона и говорим по телефона...............
Съдбата отново дава заето,
Ваучeр нов трябва да заредим,
Последен sms на сърцето
С разговор- едва ли ще се променим...........
Повтаря се сцената на слънцето-
най-скъпо платения актьор залязва.
Прожекторите сега бият върху нощта.......
Изтрити са мечтите и бъдещето
И всичко останало ни показва-
Обречени сме на самота !!!!
