Нощта е тъмна,даже много черна,
катран да бе,по светла би била.
Не нощ навън е,а душа неверна
прокълната снове до сутринта.
Фенер в оранжево проблясва
върху дървета танцуващи с вятъра.
Не е фенер,а погледът угаснал
търси теб сред множеството хора.
Тихи стъпки шушнат,отминават
по пътеката прашна,невидима.
Не не стъпки ,а въздишки бягат
по улицата на моята истина.
