Всичко свърши...
така както вятъра клоните кърши.
Изричаме думи мили,
но нямаме повече сили.
Обичаше ме,ала насила,
уж бях за теб толкова мила...
Обичаше ме,но било е лъжа
и в мене остави само тъга.
Телата наши в едно слети,
а душите,ах,те клети!
Умът ти....някъде витае
и лицето ти от нейния образ сияе...
Самотата в дома ми се крие
толкова щастливи бяхме ние.
Колко болка причини ми
и сърцето ти разби ми.....
