Сянката се измести от дървото,
приплъзна се връз варосаната стена под стряхата,
покатери се по разместените керемиди
и се сля със дима от комина...и изчезна.
Димът отиваше към прозрачното небе,
биеше се в топлия есенен вятър и се виеше,
Разнасяше се с пъргавостта на дете,
Разнасяше се толкоз бързо, па се криеше..докато изчезна.
Сянката се измести от дървото.
Виждам Я сега, в пълната луна ми се смее
Сянка ли бях и Аз във живота си
че ту умирам, ту ми се живее...и изчезвам
като сянка............
