Разяждане!...

[{dulgokoska}]

Искам да те имам до безумност...
Но запаля ли се, ставаш ти студен...
И нежността ми се превръща в срамна блудност...
И се чувствам, като мръсен кош с пране...
...
В който ти захвърляш все парцали...
Събирали отломки от ръце...
И още устни, погледи, легла и...
Всичкото това у мен расте...



Расте, като мутирала граната...
Вътре със парлива кислота...
Която неудобно в мен се мята...
И чакам веки миг да изгърмя...

Чакам, а очакването леко...
Бавничко, отвяно ме яде...
И пърхат със криле от прах в сърцето...
Молци - моменти - с чуждите ръце...
...
Искам да те имам до безумност...
Парцалите тежат на гордостта...
Блъскам се във тихата си лудост...
А молците - мършояди ме делят...

19.12.2006г.

[Lucky]

 [a taka] [a taka] [a taka] Не разбирам как може едно такова невинно и мило създание да издържа на това! Надявам се, че не е истина а просто част от въображението ти! Въпреки това, страхотно си го написала мила!  [heart__]

[sladuranata_krisi]

[a taka] [a taka] [a taka] Не разбирам как може едно такова невинно и мило създание да издържа на това! Надявам се, че не е истина а просто част от въображението ти! Въпреки това, страхотно си го написала мила!  [heart__]

[a taka]

[balrog]

Чудесни сравнения и епитети си използвала!
Отлично римуваш, {dulgokoska}  :)

[solitude]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee]