Тръгвам -
сама не знам къде ще стигна...
Кого залъгвам -
крилете ми са скършени, във въздуха не мога да се вдигна...
Опитвам
да бъда силна, да не се предавам...
Тъга изпитвам -
илюзорни светове около себе си създавам...
Намирам
това, което винаги ми е излишно...
Не разбирам
защо го няма вече настроението предишно...
Преглъщам
големи залъци от тялото на самотата...
Лъжи прегръщам -
душата ми се губи далече в тъмнината...
Пронизвам
очите си със копия от стари спомени...
Кръвта облизвам,
а вените ми съхнат, защото са болезнено оголени...
Усещам,
че пориви в сърцето ми не се зараждат...
Проклятието посрещам
и чувствата ми във безвремието се разграждат...
Потъвам
в море от хиляди безсмислени въпроси...
Страданието разпъвам
на дървен кръст, от който мирис на предателство се носи...
Осъзнавам,
че обърканият ми живот разлага се тотално...
Отдавна съжалявам,
че се предадох сляпо на привличането ти фатално....
