Недей сълзи да рониш,
попивам ги с устни в тъгата,
усмихни се, ела да ме гониш
горе, при птиците, при дъгата.
Пак на ръце те поемам,
разпервам крилете и ето -
тъгата от тебе отнемам
и летим сега над морето.
Отпусни се, пусни си косите,
почувствай бриза във тях,
под нас се плискат вълните,
делфини се гонят във смях.
Огледай се, виждаш ли друго,
освен кристалната чиста вода?
Знам, изглежда ти чудо,
но това е скромната ми душа.