Погребението на мечтите ми ще е грандиозно...
Ще присъстват всички сподавени болки...
И ти ще си там. Ще видиш колко е страшно и грозно...
Подай ми ръка - ела да направим из Ада няколко обиколки...
И двамата в черни спомени трябва да бъдем облечени...
Нали така повелява традицията за опечалените?...
Потъват в студената пръст думите ни набързо изречени...
Защо трепериш? Нима вече усети дъха на умрелите....
Небето е сивкаво, със зловещи оттенъци...
А клоните на дърветата приличат на лъскави саби...
Не чувствам..Сърцето ми е пристегнато от назъбени ремъци...
Смъртта и твойте надежди така безмилостно ще ограби....
Кървавите ми сълзи нищо не могат да върнат...
Моето тяло заприлича на куха обвивка...
Животът ми катастрофира и на мокрото шосе лежи преобърнат...
А ти си доволен...Познавам добре тази ехидна усмивка...
