(Посветено)
Ужасно е безумното ми чувство,
че с теб сме двама непознати.
Кошмарно е. Кошмарно се и чувствам,
когато, пак далече от дъха ти,
реалността, безжалостно жестока,
стовари се на крехките ми плещи,
когато вдишвам, а без теб не мога,
когато мръзна, а така горещи
са дланите, доскоро мен държали,
а устните ти в мен без сила
събарят всичките портали
и пресечено шептят ми „Мила”...
Ужасно е безумното ми чувство,
че с теб сме двама непознати.
Прости ми го. Така го чувствам...
А нима не сме такива всички?
Един без друг сме просто дим,
парченца сме от пъзели различни,
в които все без път вървим,
докато не срещнем в някой топлината
и чак тогава да се съединим?
О, нека с теб сме непознати!
О, нека с теб сме просто дим...
12.12.2006г.
