Огледалце, огледалце
Знаеш ли къде е Тя сега?
Знаеш ли защо със мен се подигра
и си тръгна, Огледалце.........
Огледалото:
Сто пъти пред мен коси разресва,
Пита ме дали е най - красива
А за тебе нито думичка не каза -
ни за обич, нито за омраза.......
Бе пред мен приятна и игрива,
ала ни веднъж пред мене не заплака:
Тя сама е, знам, и ще те чака.
Може би не е разбрала,
Може би не знае колко я обичаш..
Дрехите събра набързо
и побягна- Тръгвай, Настигни я, Тичай.......!!!
Огледалце, тя и теб побърка,
Тя защо със мен не се сбогува,
и защо така избърза
като знаеше че ще тъгувам.........
Тя не ме обича , даже
Помня , не веднъж ме лъга
Не успя ли да ми каже,
хем че знаеше че ще тъгувам..........
(С рязък удар чупи огледалото)
На ти, огледало дяволско,
Повече от Мен те тя ценеше,
Повече от мен ти гледаше очите и,
Докато сърцето ми тъжеше..........
(момъкът излиза)
Счупеното огледало:
Неведение и суета,
Гняв, омраза , самота..
туй поражда само любовта.
Призраци, магъосници и вещици,
Демони, обречени проклетници,
Моля Ви, смилете се над него
Аз съм старо, даже изхабено,
никой няма да тъжи за мене,
Ала той, единствен е за Нея.
И загуби ли го тя - не ще го преживее........
Той обсебен е от суета,
и навсякъде я вижда Нея.
Пише стихове и пее,
мислейки за Нея, той живее
.....................Тя обича го,
а той, това не ще да проумее.
.........(Духът излиза от огледалото)..........
--------------край------------------------------------------
