Самота

[BLUE_ROSE]

Самота

Не си дошъл.А трябваше да бъдем двама.
Да те усетя.Нежно присъствие в тихата вечер.
Вкопчила мислите във оправдания. Измама.
Очаквам те тайничко.Булевардът тъжно ми свети.

Не си дошъл. Безкрайността те е подгонила. Далечен.
И дори да очаквам......Как да обичаш?!
Не се тревожи.Запазих мига,в себе си - вечен!
Защото самотата е нещо... твърде лично.

[Gentiana]

Да, твърде лично,BLUE_ROSE 
Красив стих 

[BLUE_ROSE]

Дам... този израз бях го чела някъде вече, но днес ми се наложи да го осмисля докрай... за жалост.
Мерси мила!

[nejno_angel4e]

 

[solitude]

 

[BLUE_ROSE]

Благодаря ви ,че споделихте емоцията... макар и толкова тъжна...

[SkitnicaVmoretO]

А самотат е нещо ужасно лично... момент на себеопознаване. Прекрасен стих мила моя, както винаги си чудесна. Благодаря ти, че дори в стиховете си ми даваш сила 

[angel4e_f]

красиво...аиде едно синичко цветенце от мен за прекрасния стих

[BLUE_ROSE]

А самотат е нещо ужасно лично... момент на себеопознаване. Прекрасен стих мила моя, както винаги си чудесна. Благодаря ти, че дори в стиховете си ми даваш сила 

Радвам се ако ти е помогнало да се почувстваш по-добре... 

красиво...аиде едно синичко цветенце от мен за прекрасния стих

Благодаря, обичам синъото! Обичам и цветята!

[Tajni4ka_:(]

Отново прекрасно твое стихче....самотата е лична,болезнена,но понякога и нужна....

[BLUE_ROSE]