На две пресечки
Пред залеза едно признание пие вечността.
Оттатък този свят - ръцете ти ме чакат будни и студени.
Отпивам времето... минутите броя...
да ти говоря, с думи никога несътворени...
На две пресечки, от нашето викане ти си живял...
Живот от опасения, ще бъде ли всичко идеално. Не би.
Защо си ме чакал, от истини крал?!
Аз те намерих. Прости ми. Прости!
