Безсилен
Ако имаше сили...
да преоткриваш пътеките, страст и любов.
Очакване,
безбрежни мигове пресътворило.
Преданост. Тайна. Покров.
Да бягаш от тленното.
Да изгаряш от съмнения.
Ако имаше сили
онази, несъществуващата...
ти да намериш.
И в нея да влееш
чувства и рани.
Вкопчил надеждата
в залези ,истини тъжни.
С мечта да изгрееш.
С мечта да потънеш.
Ако имаше сили,
от всеки миг да изтръгнеш покоя
и пак да ме чакаш,
всичко претръпнало в мен да убиеш.
Единствено ти,
намразил поройте ми.
Мен да презираш.
Щеше. Не крия.
Така те поглеждам,
рисувам от мислите.
После те нося,
постлан върху сърце разбито.
Не искам да ме познаваш,
отворена книга
в мен да разлистваш...
Просто е хубаво.
Просто се радвам.
Че ти си безсилен.
Подвластен на една
упорита и стара умора.
Остани си такъв.
Обичам те много.
Да живеят безсилните хора.
