Грачат в сърцето ми болките хищни...
Аз още имам рани от чувства предишни...
Ронят се от очите ми пясъчни спомени
Вият жално надеждите от душата прогонени...
А ти със ястребовите си нокти още ме разкъсваш...
Нали уж беше мъртъв...Сега защо възкръсваш?....
Черни целувки от устните ми отпиваш...
Единствено отрова във вените ми вливаш...
Разполовяваш истините си и бързо ги погребваш...
Настръхнал от омраза мечтите ми преследваш...
Объркана се лутам във лабиринт от страховити тайни...
Безмилостно ме инжектираш с грехове катранени, безкрайни...
Ято прилепи от смърт неоспорима накрая ме избави...
Летя свободна, а теб проклятието безчувствен демон те направи...
