Автор Тема: и пак зима  (Прочетена 559 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен val_kardanov

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 146
и пак зима
« -: Януари 29, 2007, 22:01:07 pm »
Аз обичах очите ти  - езера,
раменете танцуващи бясно,
и бедрата под твоя пола,
и желание в погледа страстно,
и върха на живота  двама,
го катерихме в сладък грях,
и за мен бе ти розова дама,
и пред теб аз на колене стоях,
как обичах аз устата  ти нежна,
и те пих като вино червено,
исках лято, а не зима снежна,
и желаех те тъй откровено,
не обичах аз само ревност,
думите що се сипят без рима,
мразех жлъчка и яд, исках нежност,
и сега вместо теб съм със зима....







"Ако в чая въздъхнат горчиви треви и потръпне червената риза на клена, иде време за горест, иде мраз несъмнено... А сърцето на лятото още кърви..."

Неактивен Arisaema

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 168
  • Пол: Жена
  • Если мужчина ангел, женщину тянет в ад
Re: и пак зима
« Отговор #1 -: Февруари 01, 2007, 21:46:24 pm »
Очите ми-езера ти пресуши.
Раменете дамгоса със огън.
Бедрата, тях още ги помниш, нали?
Желанието...Не, не мога...
Върхът на живота е каменист и гол
и грехът вече не е розов.
Рани посипани в горчива сол.
Не съм твоята нежна мимоза.
Пи до дъно от мен, бе безбожно пиян.
Твоето лято бях, попари ме страшна зима.
Желаеше тялото ми.Без капка свян...
Какво общо тук ревността има?
Имаше нежни думи, пропаднали в тишина,
имаше гневни и отчаяни рими.
Жлъчка и яд сега замениха нежността.
И не аз...Ти самият си безплодна зима.

 [happy heart] [evala]
« Последна редакция: Февруари 01, 2007, 22:22:44 pm от Gentiana »
Я - не ангел... Но и ты - не подарок.