Съдба

Started by ava, February 01, 2007, 21:06:04 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ava

- Изхабени мисли, чувства и тревоги....
Надежди, отлетели от неволи...
Изтощена съм в емоционален и психичен план...
О, Съдба, гледай ми на длан...
Предскажи ми каквото ти желаеш
и за мен продължавай да нехаеш...
Говори ми бавно и не спирай,
но с неговото име не ме провокирай...
Ако трябва да го споменеш, ти само замълчи,
потрай минутка – две и продължи....
Пропусни го като моята сълза последна,
тъй както за него бях играчката поредна....
Изцеди той всяка капчица живот до край...
а само онзи първи трепет ми показа що е рай....
После бавничко ме принизи
и в Ада той ме зазими...
Остави ме да чакам вечно и безплодно –
това не беше никак благородно....
Душата и сърцето си отдадох –
сама на глупостите се предадох....
Позволих му да си играе с мен,
заслепена за това, че бе студен...
Загубих себе си в туй чакане безкрайно,
чаках непрестанно в състояние омайно....
Омръзна ми да мисля, чувствам и да плача –
сама поставих си безсмислена задача –
да обсебя живота му – но как?
Опитах веднъж, не ще повторя пак!
Мъртва съм сега за него – не ще го чакам вече –
просто с бездействието си ме той отрече....
Слабохарактерен е, знам отдавна –
не знае той що иска – прокоба туй е безпощадна...
Но, Съдба, защо не каза ми да замълча?
Сега нека аз да те сгълча!
Не....Почакай!...Моля те, не си отивай!
Ще млъкна с мойта изповед, а ти не се присмивай!
Говори ми – нека чуя глупости отново....
Ето млъквам...ей сега....Готово...
Хей...Защо изпускаш ръката ми студена?
Забрави веднага, че от нещо съм ранена!
Гледай ми все едно сега започвам да живея...
Но защо си тръгваш? – Не мога да го проумея!
- Ти не можеш да живееш вече, мила....
Раната коварна за теб е нелечима...
Забрави веч, че живот след него ти ще имаш,
Не ще да трепнеш вече – ти умираш....
Бавно тънеш във забвение, помни!
Ето – душата, сърцето – вече се стопи...
На мъртвец не мога аз да гледам –
ни печал, ни радост мога да ти дам...
Мога само за теб да се помоля аз,
че покой ще намериш ти все някой час!
[/color]
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

T

 [reevvv] Много е тъжно....надявам се да не се чувстваш в действителност като "мъртвец" и скоро да започнеш да вярваш в нещо ново,още по-красиво и истинско  [a taka] А иначе стихчето е прекрасно  [cvetee]
Her feelings she hides.
Her dreams she can't find.
She's losing her mind.
She's fallen behind.
She can't find her place.
She's losing her faith.
She's fallen from grace.
She's all over the place.

ava

И аз се надявам да се появи нещо ново и вълшебно, но...само времето ще покаже....Иначе много се радвам, че ти е харесало, макар и да е тъжно... :)
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....