Събуждам се , а зимата бяла
Вече кротко в прозореца бди.
Бели снежинки се гонят в небето
И сякаш ме викат… Стани!
И ставам аз по пижама
Рошава,боса отварям врата
И излизам на вън
Студено е и толкова бяло
Не мога да повярвам още
Че това не е сън.
В косата разрошена
Две заблудени снежинки се заплитат
И в нея остават.
Студено е, а ми се иска навън да остана
И със снега да играя, както когато
Била съм дете.
