Сляпа съм...
От гняв и страх.
Ти въздействаш като гръм -
направи ме на прах...
Не чувствам вече,
защото нямам сетива...
И кръв от мислите потече...
Проклятие ли е това?...
Любов не беше -
само сивкави фрагменти...
Огън даже не гореше -
проблясваха искрици на моменти...
Обсеби цъфналия ми живот -
подложи ме на изтезания...
Но този твой безмилостен подход
заключи моите желания...
Като дърво изсъхнах...
Защо поне не ме отсече?
В ръцете ти издъхнах,
а ти тогава в обич ми се врече...
Сега съм ангел бял...
Понякога във сънищата ти се появявам.
И ако беше ме видял -
щях пак да бъда жива - но май не съжалявам...
