Вехнат в очите ми теменугите светлосини...
Вече не помня откога любовен дъжд не ги е валял.
Нижат се бавно самотни, тъжни години...
В сърцето ми само пепел остана от огъня, който нявга беше горял.
Като пожълтели листа капят тихо мечтите...
и вятърът на промяната ги отвява в далечни земи.
Отдавна превърнали са се в черни рубини сълзите...
Душата ми как към нови простори да се стреми?...
Политам към пропаст от настръхнали спомени...
Когато падна на дъното кой ръка ща ми подаде?
Във измръзналите си шепи събирам чувства наронени...
Искам истинско щастие да намеря, но не знам откъде.
Вехнат в очите ми теменугите светлосини...
Единствен ти можеш да ги накараш пак да цъфтят...
Нижат се бавно самотни, тъжни години...
А тебе те няма.......Теменугите все така сухи стоят....
