Намрази ме! Изгори ме.
Тръгвай си, не спирай, не плачи..
Всъщност си обърках мислите,
Не тръгвай, Спри се...Остани....
И викам пак, гласът ми ме предаде,,
очите търсят само твоите очи,
сълзи не исках, ти сълзи ми даде
солта от тях, във гърлото горчи..........
Понякога ти беше тъй различна,
Разпъваше и сгъваше съдби,
а аз - кълнях се в Теб, и те обичах,
макар съдбите наши да изтри..............
Сега те викам пак - върни се,
с юмруците си бия по стената,
ти казваше ми само -´Съвземи се !´
´Не съм жена, да , аз съм Сатаната ...´
Намрази ме моля те и забрави ме,
Дявол, Сатана и спомен лош
Всъщност си обърнах мислите,
чАКАЙ! Остани и тази нощ ...