Не знам защо така превзе ме
темата за боклучивите неща.
Щом замисля се за тях,без време
обвзема ме неистова тъга.
Ала нима в живота ни боклуци няма?
Та те старатено обграждат наште дни,
а ние мъчим се да ги заровим в яма
изкопана с пот,в която всъщност падаме сами...
И вчера именно към тази яма аз реших
да подходя по-взискателно.
А днес ще ви разкажа там какво открих
след като огледах всичко щателно...
В един от краищата и съзрях
счупена на две парчета ваза.
После погледа си спрях
на платно пропито от омраза
с бои на него някой е успял
да нарисува цялата си злоба
Наистина,великолепно бе я пресъздал
в картина,която бих нарекла аз "Злокоба".
Отместих погледа си настрани...
а от гледката побиха тръпки ледни.
Газещи прези кал,пумия и бодли
залък развален ядяха хора бедни.
С изкривени устни от отврата
те поглъщаха смрадта поредна.
И в тоя миг,самият Господ - за отплата
подгони псе и то към тях побегна.
Яростно захапа бедните ръце
потече кръв,след нея и сълзи
залъкът последен им отне
без да се поколебае за момент дори.
Глава извърнах,ала там видях
как в боклука събран на камара
рови страхливо и с поглед тъй плах
котка слаба и видимо стара.
Сърцето ми на топка се сви.
когато разбрах - пумийната яма
всъщност представлява,уви
душата и мъката в нея събрана.
