Лудата ми муза пак се върна,
мозъка ми на айрян превърна,
аз я гледам, тя реди,
но на околните ми не вреди.
Де е старата - не зная...
Май е в асансьор за Рая,
а пък тая вее като хала
и във смях обръща цяла зала.
Не спира се ни миг, ни три,
търчи, закача се в игри.
Аз я гоня, тя се връща
и "Много поздрави!" ви праща.
