Забравен е незабравимия спомен,
спомен носел някога топлина,
топлина превърнала се в камък огромен,
студена и душата не усеща липсата да любовта.
Животът с черни бои рисува
безлики, мъртви картини...
и в една мъничка вселена
заличава всичките светещи искрици...
Една отхвърлила себе си душа,
потънала в собствената си пустота,
без желание за борба...
потопила се в грешни страсти на плътта.
В черна кутия оставила нараненото си сърце.
Прегърнала егоизмът с премръзналите си ръце,
преглъщаша напиращи сълзи...
отхвърлила всички опити да сбъдне някогашните мечти...
Останала сама в света...
превърнала е собствената си съдба е нелепа самота...
