Във събота вечер искам сама да остана -
далеч от безизразни погледи и стряскаща суета...
Но в мрака мислите ми се пръскат...Как да ги хвана?
Търся разцъфнали рози в сивочерната пустота....
Във събота вечер не спирам горчиво да плача
за изгубената си вяра и неосъществени мечти...
Как пропастта между зло и добро да прекрача?
Как красотата да видя?...Тъгата избоде мойте очи...
Във събота вечер усещам вкуса на лъжата,
която с кокалестите си ръце безмилостно удуши любовта...
Променям се.....Ставам за себе си една непозната....
В света ми я няма предишната освежаваща пъстрота...
Във събота вечер ме е страх дори да сънувам,
защото присъстваш във всеки мой ужасяващ кошмар...
Обсебил си съзнанието ми....Отвсякъде само твоя глас чувам...
Остави ме...Не разбра ли вече, че не съм печелившият зар.
