News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Измъчена и поругана

Started by Angel Soul, November 20, 2005, 21:37:54 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Angel Soul

Измъчена и поругана.
В тъмна стая.
Без прозорци.

Една отминала проява
на жалки
и абсурдни страсти.
Нима префинена съм?
И за този свят негодна.
Нима живея в сън,
където и душата страда?

Изсъхнали и мъртви клони
се пречкат
през прозореца
- циклони.
Прогнил е подът в тази стая.
Аз просто искам всичко
да забравя.

Ще блъскам по стените -
безнадеждно -
убивайки със мъка
всичко нежно.

А въздух няма ...
и се задушавам...
Сломена падам,
после ставам.

Косите ми
без време побеляват
и малко са минутите,
които ми остават...

PurpleANGEL

Спри, огледай се и виж,
стаята понякога е чужда,
обгърната във чужд престиж
някъде във непозната къща.

Спри, ослушай се и чуй
как птиците звънливо пеят
над обичния ти роден край,
където розите цъфтят
и ябълките зреят...

Тук ще ни отркиреш, нас -
твоите приятели любящи,
сам, сред тях ти махам аз
и те чакам у дома на свещи.

Angel Soul


Gentiana

Ех, тази тъмна стая,
колко често
и аз във нея
вироглаво се затварям.
Не чувам и не виждам нищо
и с динамит душа взривявам.
А няма смисъл
да тормозим душите си
за чужди грешки.
Излез!Подай ръка.
Недей убива
нищо нежно.
Префинена си като мене,
но това е не проклятие,
а благословия.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

Душата ти е пленница на страсти,
тъй както моята понякога вилнее.
Понякога е пленница на тъмни власти,
но винаги за топлота жаднее.
Оглеждам се във теб и виждам мене-
блещукаш в свойта самота.
Душата ти безспирно за любов копнее,
понякога захвърлят я в калта.


Поздрав, приятелко! :)

Gentiana

Захвърлят я, но мръсна тя не е.
Лицето и е чисто, нежно, бяло.
Усмихва се със поглед на дете,
а ти си мойто мило огледало.

Поздрав и на теб  [heart__] [happy heart]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.


Magic`Green`eyes