Нека те почакам!... /още Малко/

[{dulgokoska}]

Нека те почакам още малко...
На ръба на Острието, а пък после...
Ще се спусна по зъбатата пързалка...
И право У дома ще се почувствам...
Щом Теб не съм целунала, докоснала...

Нека те почакам още малко...
Песъчинката една да се отрони...
А пропадне ли в оазиса от пясък...
Ще се удави и ще я последвам скоро...
В безпътния и' мрак от чужди спомени...

Нека те почакам още малко...
Толкова отдавна го повтарям...
Но нека, то не краткото е малко...
Малко е това, що сърцето ми промушва...
Когато в себе си опитам тебе да затварям...

Нека те почакам още малко...
Ретроспекциите приличат ми на бъдеще...
В което многото очакване...
Имаше и смисъл, и надежда, и продължаване...
Имаше, ще има... да, просъница...

Нека те почакам още малко...
Колкото да събера си пак стъклата...
От витрините - очите ми, навярно...
Които ти разби... невинно, неочаквано...
С недочаканото ти едно замахване...

[ivorysoul]

поздравления, страхотно е и някак си отразява моето състояние - още мъничко очакване...

[me4tatelka]

Сладка мояяя, много е хубаво.. [heart__]
Страхотно си го написала [bravisimo]

[{dulgokoska}]

Благодаря за вниманието и... чувството! [heart__]

[taina_maina]

Страхотно е...Много ми хареса..Браво,Нелии!!  [heart__] [heart__]

[SkitnicaVmoretO]

 [cvetee] [cvetee] [cvetee]