Роди ме болка. Тъга кърми ме,
За пелена - непрогледен мрак.
И вместо гривни - тежат оковите,
Синът на нищото тук е пак..
Един на майка си - Земята, черната
копаещ ями и лягащ в тях,
Повикал тихото, с букет от червей
Синът на нищото тук е пак!!!
Живях от спомени, Заспивах с снимката
която криех в книга от прах.
Научи всичко, Загасвай лампата,
Синът на нищото Тук е пак..........Лека нощ, Празнота!!!!
