Не чувам вече твоя глас,
ти уби любовта между нас.
Колко много лъжи...
Колко погубени мечти...
На теб обречена аз бях,
но не чуваш вече моя смях.
Отвътре бавно аз изгарям,
и сърцето за чувства аз затварям...
Малка бях за теб,
а душата ми сега е лед...
Чиста,невинна любов,
погребана в студения гроб!
Подигра се ти със мене
и всичко вътре стене...
Красотата ми погуби
ключа за сърцето ти изгуби!
Казваш малка за тебе съм била...
не искаш да си с мен,нима?
Върви,убивай други ти мечти,
но знай,след теб оставяш само мълчаливите сълзи...
