Автор Тема: Тази нощ....  (Прочетена 502 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен lamarin

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 483
  • Пол: Мъж
  • ***********
Тази нощ....
« -: Февруари 10, 2007, 22:55:58 pm »
И тази нощ загасваха звезди,
приспивани във пазвата бездънна вечерта,
Залъгани от тъмното със светлина,
и зграбчени със ноктите издути - тъмнина.
Утрото почти недойде,
Слънцето за ´днес´не се събуди,
Облаци - пространство и небе,
Плътеници, призраци и Луди.
И човекът в Клетка сякъш е затворен,
Гледа към студената земя,
Съкления свят на самотата,
счупени крила на Небеса.....и гледа
.........
Космоса и мравка,
клетка - организъм,
Късове и цялост
Рай за песимизъм,
Тяло - неживяло,
Природа и звяр,
Криво огледало,
ням народ и Цар,
Гларуси и Троли,
Мишки и бълхи,
извори петролни
шейхове, жени. ,.
всичко туй събрахме в клетката................
а тази нощ загасват пак звезди,
в Кафенето, Утрото дойде и сметката,
То дори забрави да плати.......
Слънцето за ´Днес´ не се събуди,
аз заспах,...и призовах Нощта да го повика,
......А тази нощ........загасваха звезди.....и моята ..звезда ,и моята..........
.












« Последна редакция: Февруари 10, 2007, 23:03:05 pm от lamarin »







``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´